Орлово гнездо (посветено)
(Предизвикано от Георги Костадинов - Смешко)
Във бързея на младите години
и аз съм яла хляб и сол.
И коня на мечтите си съм връзвала
за ябълката, в задния ни двор.
Пред себе си садях красиви рози –
бодливи като шипков храст,
със съсънки по плочника покривах
пролуките от пясък и чакъл.
И палех огън в празната си къща –
от пукота на съчките му оглушах
и мислех, че е топло, а димът му
изпълваше душата ми със страх.
А аз – дете, с дете в ръцете,
ръждивите ключалки все поправях -
не влезе светлина от там, а от очите,
с които чаках то да порасте.
Сега съм козя стъпка, катереща скалите
по пътя на орлите, към най-високия си връх,
и някой ден в небесното гнездо ще си отдъхна,
оставила след себе си орлово ято.
08.03.2010 г.
Весела ЙОСИФОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
