Орлово гнездо (посветено)
(Предизвикано от Георги Костадинов - Смешко)
Във бързея на младите години
и аз съм яла хляб и сол.
И коня на мечтите си съм връзвала
за ябълката, в задния ни двор.
Пред себе си садях красиви рози –
бодливи като шипков храст,
със съсънки по плочника покривах
пролуките от пясък и чакъл.
И палех огън в празната си къща –
от пукота на съчките му оглушах
и мислех, че е топло, а димът му
изпълваше душата ми със страх.
А аз – дете, с дете в ръцете,
ръждивите ключалки все поправях -
не влезе светлина от там, а от очите,
с които чаках то да порасте.
Сега съм козя стъпка, катереща скалите
по пътя на орлите, към най-високия си връх,
и някой ден в небесното гнездо ще си отдъхна,
оставила след себе си орлово ято.
08.03.2010 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
