Осъден на Любов
ОСЪДЕН НА ЛЮБОВ
... защото зима зла се е задала – пък аз не мога да те приютя,
ще те загърна в мекото на шала из парка с вкочанените цветя,
ще те попитам тихо как си, мила, ще те наметна с моето сетре,
ноемврий ще реве като годзила! – морето бели ризи ще дере,
ще те завивам с облаците вечер, и ще те будя с Третите петли,
и ще съм най-щастливото човече! – и няма нищичко да ме боли,
животът ме раздена гол до шушка, глухарче с отъняло стъбълце –
ще те обичам – плаха треперушка, посестрима на птичето перце,
нали на вечна обич съм осъден, ще хлътна във душата ти със взлом.
И цялата Вселена ще ни бъде един – с любов граден, и топъл дом.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
