Оса
Жилото ти изтърпях
и на болката обръгнах,
труден път с теб изживях,
но назад не се обърнах.
В тилилейски лес трънлив -
озовах се в късна доба!
Мислех: „Нравът ти свадлив
скоро ще ме вкара в гроба”.
Ала щом се зазори,
забелязах знак с почуда,
че пред мен сега лети -
не оса, а пеперуда...
© Ваня Иванова Всички права запазени