danda (Даниела)
358 1120
24.03.2018 г., 2:24 ч.  

Осемдесет пъти любов 

  Поезия » Друга
894 3 3

 

Повярвай, че очите ми са винаги едни и същи,

но сякаш в огледало – ти си винаги различна.

А другата е няма като бяла, празна къща,

в която непознати са разпалвали обичане.

 

И не, не викай, моля те не викай, скъпа,

онези бледи, слепи призраци отминали.

Нима пътека, по която минеш и отъпчеш

след тебе може да разцъфне пак, като на кино.

 

Не се кълни. Не ме проклинай. Не човъркай –

не в раните и не в душата, и в сърцето,

а в крехката и истинска повърхност,

в която отрязявам теб. И затова е светло.

 

И нека стъпките ти да останат по тревата  –

цветята без да ги откъснем пак умират.

Очите щом прехвърлят хоризонта на тъгата,

тогава без да е на кино – се намираме.

 

© Даниела Всички права запазени

Посветено на осемдесетото представление на спектакъла " Паметта на водата".

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??