toti555 (toti)
135 967
8.09.2022 г., 12:14 ч.

Осенен 

  Поезия » Друга
178 1 5

В един прекрасен майски ден     

се бях качил във планината        

и на полянка край реката             

бях внезапно осенен                     

с една идея малко луда -             

да нарисувам пеперуда.

Статив си сложих и бои.              

Върху платното отначало           

представих си нещата в цяло,     

с тръпнеща ръка дори                     

нахвърлях край една река             

дърво, полянка и цветя

и пеперуда  в преден план,

а краските й по крилата

ми оцветиха и душата ...

Но чакай малко - липсва блян,

тя уж ме гледа със очи,

а пък живот - не й личи.

На мъката сърцето в плен -

на две се счупи и заплака.

Потрепна четката, зачака,

но бях отново осенен -

и тя, и аз ще сме добре

с по половинка за сърце.

© toti Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петя, Жабок, Пепи, Катя, Благодаря ви!
  • Наистина пишеш интересно
  • Тоти, много странен стих, прозвуча ми, като "Сърцето на Дракона"
    Да дадеш половината си сърце на пеперуда или по-скоро на твоята пеперудена Галатея.
  • Забавно!
  • Хареса ми.
Предложения
: ??:??