Ошашавено
За миг помислих че те губя!?
Сърце ти мое,
защото замълча...
Ти спря... за мене
май да биеш?
Попаднах в дупка
на страха.
Отчаяно копнях...
За стихове направо онемях.
Душата тъй изпразних
си нацяло...
В мене всичко занемя!
Много търсих и се молех?
Къде изчезна ми речта?
И в паниката луда...
останах сам със мисълта.
Очите ми жадуват,
Мрака в светлина да
осветят...!
Дъгата
след дъжда
да нарисуват...
Да опишат детски смях.
Сега със чашата
кафе в ръката...!?
Драсканици
пиша само?
Поет без чувства
няма, знам!?
Остане ли...
без чувства той??
Тогава значи,
че умира...
Не само той.
А с него хилядите
му герои...
Който всъщност,
си е той!
И пак отново заваля...?
Сълзи които плачат?
Но за кой ли?
Как искам аз при вас
да се завърна!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени