За миг помислих че те губя!?
Сърце ти мое,
защото замълча...
Ти спря... за мене
май да биеш?
Попаднах в дупка
на страха.
Отчаяно копнях...
За стихове направо онемях.
Душата тъй изпразних
си нацяло...
В мене всичко занемя!
Много търсих и се молех?
Къде изчезна ми речта?
И в паниката луда...
останах сам със мисълта.
Очите ми жадуват,
Мрака в светлина да
осветят...!
Дъгата
след дъжда
да нарисуват...
Да опишат детски смях.
Сега със чашата
кафе в ръката...!?
Драсканици
пиша само?
Поет без чувства
няма, знам!?
Остане ли...
без чувства той??
Тогава значи,
че умира...
Не само той.
А с него хилядите
му герои...
Който всъщност,
си е той!
И пак отново заваля...?
Сълзи които плачат?
Но за кой ли?
Как искам аз при вас
да се завърна!!!
© Ангел Всички права запазени