20.07.2014 г., 20:23

Ошашавено

530 0 4

За миг помислих че те губя!?

Сърце ти мое,

защото замълча...

Ти спря... за мене

май да биеш?

Попаднах в дупка

на страха.

Отчаяно копнях...

За стихове направо онемях.

Душата тъй изпразних

си нацяло...

В мене всичко занемя!

Много търсих и се молех?

Къде изчезна ми речта?

И в паниката луда...

останах сам със мисълта.

Очите ми жадуват,

Мрака в светлина да

осветят...!

Дъгата

след дъжда 

да нарисуват...

Да опишат детски смях.

     

Сега със чашата

кафе в ръката...!?

Драсканици

пиша само?

Поет без чувства 

няма, знам!?

Остане ли...

без чувства той??

Тогава значи,

че умира...

Не само той.

А с него хилядите

му герои...

Който всъщност,

си е той!

   

И пак отново заваля...?

Сълзи които плачат?

Но за кой ли?

Как искам аз при вас

да се завърна!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Кръстина. Много се радвам когато стиха ми бъде разбран и почувстван от хората който го четът.За мен е чест и благодаря за хубавия коментар!Поздрав от сърце!!!
  • "Остане ли...

    без чувства той??

    Тогава значи,

    че умира...

    Не само той.

    А с него хилядите

    му герои...

    Който всъщност,

    си е той!"
    ................................................................
    Много силен, оригинален, изстрадан стих, който докосва сърцето!
    Стих написан с искрено и дълбоко чувство, което е най-голямото
    доказателство, че за разлика от лирическия герой, неговият
    автор си остава прекрасен поет! Бъди!
  • Благодаря за искрения коментар...Това ме впечатли и замисли .Радвам се че сподели.Поздрави от сърце!!!
  • Харесва ми, Ангел и то доста, но ми се струва - че има нужда от малко напасване. По мое скромно мнение... какво ще кажеш, например: втора и трета строфа да си разменят местата, а където започва с „Но“ - да стане „Ала“. Стихото е твое, ти решаваш и го познаваш най добре. Но наистина ми се струва, че има нужда от препострояване на места. С най-топли чувства -С (: (: (:

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...