Ако решиш, с тишина да заключиш
към мен любовта, в сърцето си ледено.
Тогава отнякъде ти ще научиш,
че моето, от друга жена е намерено.

От нея ще чувам думите чакани,
ще разтапя душата ми с топлина.
Тя ще плати за очите разплакани,
и към теб едва ли ще имам вина.

Но с другата няма да бъда щастлив,
защото сърцето към теб е привързано.
С твоите думи чувствам се жив,
мъж съм, и действам малко прибързано.

А може би нужна ти е свобода,
и затова в тишина се обличаш.
А дълбоко в сърцето, към мен любовта,
гореща я пазиш и ме обичаш.

Явор Перфанов
20.10.2018
Г.Оряховица