kity (Людмила Нилсън)
145 8539
5.12.2007 г., 12:25 ч.

Още мълчание 

  Поезия » Друга
1432 0 42

Мръсно бяла, натежала от влага, Мъглата прониква в дъха ми

и ме изпълва с виновно мълчание

с безмислена носталгия по скъпи спомени...

по сънища греховни...

 

Джекил (Иво)

 

 

 

 

Не, мъглата не е мръсно бяла!

Почернена е от твоите лъжи.

И от влага вече натежала,

напоена с моите сълзи.

Мълчание, виновно ли? Нима!

От спомени, та те къде са?

Зарових ги отдавна под праха

и дръпнах между нас завеса.

А шепите ти, празни са сега

и в сънищата никой няма.

Самотно ти посрещаш утринта,

като е празно, нищо не остава.

И зорко пазиш себе си от мен,

не съм магьосница, но изгори ме.

Нощите превърнал си във ден,

а през деня сънуваш мойто име.

Оловни са ти мислите, нали?

Стръвта обаче, хвърли я напразно,

рибарите се славят със лъжи -

как хванали са рибата натясно.

А урната е пълна само с грях,

но не греха, че теб обичам.

След нас ще бъде, просто прах -

по него боса аз ще тичам.

Носталгията нека те плени,

безмислена, но да е в тебе!

Дано усетиш болката и ти,

същата, която е във мене!

 

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??