Още мълчание
Мръсно бяла, натежала от влага, Мъглата прониква в дъха ми
и ме изпълва с виновно мълчание
с безмислена носталгия по скъпи спомени...
по сънища греховни...
Джекил (Иво)
Не, мъглата не е мръсно бяла!
Почернена е от твоите лъжи.
И от влага вече натежала,
напоена с моите сълзи.
Мълчание, виновно ли? Нима!
От спомени, та те къде са?
Зарових ги отдавна под праха
и дръпнах между нас завеса.
А шепите ти, празни са сега
и в сънищата никой няма.
Самотно ти посрещаш утринта,
като е празно, нищо не остава.
И зорко пазиш себе си от мен,
не съм магьосница, но изгори ме.
Нощите превърнал си във ден,
а през деня сънуваш мойто име.
Оловни са ти мислите, нали?
Стръвта обаче, хвърли я напразно,
рибарите се славят със лъжи -
как хванали са рибата натясно.
А урната е пълна само с грях,
но не греха, че теб обичам.
След нас ще бъде, просто прах -
по него боса аз ще тичам.
Носталгията нека те плени,
безмислена, но да е в тебе!
Дано усетиш болката и ти,
същата, която е във мене!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
Много ми хареса!Поздрави
