Още тишина
Ще помълча...
Ще скъсам всички думи
преписани от дланите ми тъжни.
Ще полетя за няколко секунди
или по-дълго – докато се стъмни.
А после тишината ще дере
клепачите ми, докато зората
не ме докосне, за да побере
в очите ми следите от тъгата.
Ще помълча...
И пак ще се затичам
отчаяно далеч, отвъд плътта ми
и пак ще се науча да обичам,
и пак ще се науча да прощавам.
Но в този миг ми трябва тишина.
Така дълбока, че да се удавя.
По-гъста от най-гъстата мъгла –
да се изгубя в нея, да забравя...
И някога, когато се намеря –
на дланите ми да не пише нищо.
Ще помълча, защото е Неделя.
И в памет на живота ми предишен.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
