Ще изпиша по стените
твоето име
и ще боядисам водите
с цвета на очите,
които във тъмното светят
по-ярко от пламък,
които във светлото крият
безбройния само наш пясък.
Ще рисувам лицето ти,
ръцете, косите,
ще им разкажа за гласа ти
и пръстите, и мечтите,
които със тебе създадохме,
за които копнея
и нека да знаят,
че заради тебе живея.
Да те усетя още веднъж сред полята,
да погалиш очите ми,
да ме обичаш в житата.
А после?
Ще чакам аз края,
когато те няма,
когато вече не си ти рая.
© Ника Всички права запазени