rozita-p (Росица)
120 1328
9.02.2012 г., 13:52 ч.

Още за самотата 

  Поезия
2588 3 35

От бялата страна на самотата

е ниско и почти не духа вятър.

Тук болката се стеле полегато,

но не натрупва. Само се разтапя.

 

Тук всяко време на деня е сутрин,

а навиците още са невръстни.

Гръбнакът на тъгата е минути,

преплели рехаво прозрачни пръсти.

 

Тук още е открехната вратата

и празното е пълно със надежда.

От бялата страна на самотата

животът още няма анамнеза

 

и нищо, още нищо не е губил:

очите ти препълнени със птици,

дъха ти рошав, недоразсъбуден

под мрежата на моите ресници,

 

потайната извивка на гласа ти

и мрака, пълен с топлото ти тяло...

Една измамна вечност преотстъпи

местóто си на сивкава реалност.

 

И липсата ти тихо ме потапя,

налива дробовéте ми със киша.

От моята страна на самотата

светът забави пулс... И спря да диша.

© Росица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??