Осланена вишна
\на Д.И.\
Дали за мен,
или от мен,
една въздишка тежко се отрони!
В априлски ден
дъх вледенен
се спусна върху вишневите клони!
Разцъфна Тя
и засия,
но злото бързо радостта спохожда!
Дали слана,
или сълза,
попари неродената ù рожба.
Дали слана,
или тъга,
по онзи, който с обич посади я...
Днес той е прах,
а тя е страх,
безсилна пред природната стихия.
На пролет пак
по таен знак,
разцъфнала, с надежда ще потрепне,
че някой ден
смирено в мен,
сърцето ми молитва ще прошепне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
