Осмелих се
Осмелих се!
И после стана тихо, много тихо.
Дори започна малко да боли.
В сърцето си аз трябваше
да продължавам да те крия.
Как се осмелих
да те повикам на глас?
Как се осмелих от мечта
да те превърна в желание?
Паля свещ,
стискам ръце,затварям очи..
Пожелавам си..
Не бива!
По лицето ми се стичат сълзи.
В гърлото ми е заседнала буца.
Не мога да поискам това..
Нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Спасова Всички права запазени
