Осмелих се!
И после стана тихо, много тихо.
Дори започна малко да боли.
В сърцето си аз трябваше
да продължавам да те крия.
Как се осмелих
да те повикам на глас?
Как се осмелих от мечта
да те превърна в желание?
Паля свещ,
стискам ръце,затварям очи..
Пожелавам си..
Не бива!
По лицето ми се стичат сълзи.
В гърлото ми е заседнала буца.
Не мога да поискам това..
Нали?
© Миглена Спасова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
