Осмелих се!
И после стана тихо, много тихо.
Дори започна малко да боли.
В сърцето си аз трябваше
да продължавам да те крия.
Как се осмелих
да те повикам на глас?
Как се осмелих от мечта
да те превърна в желание?
Паля свещ,
стискам ръце,затварям очи..
Пожелавам си..
Не бива!
По лицето ми се стичат сълзи.
В гърлото ми е заседнала буца.
Не мога да поискам това..
Нали?
© Миглена Спасова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
