20.01.2021 г., 22:44

Осми март

555 0 0

На този ден цветя за теб събирам.

Далеч от мен си. Как да ти ги подаря?

Безброй слова в главата ми напират,

но нямам сили да ги изрека.

 

Получих много обич и утеха,

намерих  щастие и топлина,

съзрях във мрака вярната пътека,

уповавах се на твойта добрина.

 

През всички тез години майко свята,

аз често наранявах твоето сърце,

затуй сега - за белите коси в отплата

пред тебе  падам аз на колене.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гълъбина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...