Jan 20, 2021, 10:44 PM

Осми март

  Poetry » Other
558 0 0

На този ден цветя за теб събирам.

Далеч от мен си. Как да ти ги подаря?

Безброй слова в главата ми напират,

но нямам сили да ги изрека.

 

Получих много обич и утеха,

намерих  щастие и топлина,

съзрях във мрака вярната пътека,

уповавах се на твойта добрина.

 

През всички тез години майко свята,

аз често наранявах твоето сърце,

затуй сега - за белите коси в отплата

пред тебе  падам аз на колене.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...