Oсмиват го и казват: Луд е...
И с крантата си, и без нея
едва, но оцелява дон Кихот
и рицарски обича до живот,
дори когато му се смеят.
Със Санчо, или вечно сам е,
той все ще си намери исполин,
сто мелници – приятел – ни един,
очакват бялото му знаме,
осмиват го и казват: Луд е,
за подвизи говори, влюбен пак,
светът гори, а старият глупак,
осъмва под звездите буден.
А той... сърцето му на длан е.
Живее вчера, утре... не и днес,
Имане няма, къща, ни адрес,
не дошъл, за да остане...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени