Patrizzia (Надежда Ангелова)
2047 18087
8.03.2018 г., 10:03 ч.  

"Осмомартенско" 

  Поезия » Любовна
840 13 19

Изневерих ти. Сивотата ме убива.
Признавам си... И трябваше!.. Нали?
Но исках да почувствам, че съм жива
Поне съм честна. От лъжата по боли.

 

Изневерих ти. Живи, пеперудите
запърхаха. Кръвта ми закипя.
А моногамността е, знай, за лудите.
Отдавна в мене лудата умря.

 

Сега се питаш кой е нечестивеца,
посмял да пипне Твоята жена?
И гложди кости кървави ревнивеца,
разкъсал с нокти твоята душа.

 

Повярва ли? Торба със сол изядохме
и толкова в косите ни блести.
От времето и взехме, но и дадохме,
а и до днес не ме познаваш ти.

 

За осми март ми носиш мъртво цвете ти.
Аз само те подсещам без вина,
че ето тук, отляво е сърцето ти.
Аз всеки ден съм твоя. И Жена!
 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??