"Осмомартенско"
Изневерих ти. Сивотата ме убива.
Признавам си... И трябваше!.. Нали?
Но исках да почувствам, че съм жива
Поне съм честна. От лъжата по боли.
Изневерих ти. Живи, пеперудите
запърхаха. Кръвта ми закипя.
А моногамността е, знай, за лудите.
Отдавна в мене лудата умря.
Сега се питаш кой е нечестивеца,
посмял да пипне Твоята жена?
И гложди кости кървави ревнивеца,
разкъсал с нокти твоята душа.
Повярва ли? Торба със сол изядохме
и толкова в косите ни блести.
От времето и взехме, но и дадохме,
а и до днес не ме познаваш ти.
За осми март ми носиш мъртво цвете ти.
Аз само те подсещам без вина,
че ето тук, отляво е сърцето ти.
Аз всеки ден съм твоя. И Жена!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
