9.10.2011 г., 9:33

Основен статут

677 0 0

Основен статут

 

Доста сме различни... диалогът нещо... не върви...

Не е ли време да оставим празните слова...?

Виж - и моето, и твоето лице в огън някакъв гори...

да си поговорим, ако искаш, с езика само на влюбените си тела...

 

Без реч протяжна, скучна и понякога лъжлива,

отдавайки се сластно и изцяло във нощта,

шепот нов телесен или реплика красива,

може да открием в обаянието топло на плътта.

 

И притиснати от сладост във безвремие,

след изблици на нежност да стискаме ръце...

Състоянието наше да превърнем във поверие

и в тихото на мрака да чува всеки другото сърце. 

 

И така - потънали в дълбокото на тишината -

във нея да открием безмълвен нов уют...

С телата си лишавайки от глас словата,

да наложим любовта без думи като основен наш статут.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ригит Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...