20.02.2017 г., 1:09

Остани

1.1K 1 4

От източен полъх.
От минал проблясък.
Кацна.
Дойде тук.
И настани се
във мен.
~
Преди да си тръгне.
Реши да ми върне.
Една грижа.
Една ласка. 
Та да е опростен.
Онзи чужд дълг,
за всеки мой 
тъжен ден.
~
Зверовете ми
погали.
И без да иска запали.
Нещо искрящо.
Пламтяшо.
Почти мъртво.
Но живо.
Скрито дълбоко
във мен.
~
Въздъхнах.
Претръпнах.
Прогледнах.
Потрепнах
Засмях го.
~
Курса смени.
И остана.
Но кръсти това 
Място 
"Мой плен."
~
Свободата си
иска.
И ме притиска.
Вратата открито
стои. 
Вика го.
Чака го.
Но той без мен
не иска да спи..
~
Изпуснати думи 
Зашити помежду ни.
Държат ни
В сложна примка
на шиш.
~
Изпуснати думи 
Зашити помежду ни.
И една от тях бе:
"Остани!"
~
Забранени обещания.
Само светли 
пожелания.
И един късмет
С капка любов
Чупи всеки нов лед.
~
Прегърнах я тази любов!
Такава, 
каквато дойде.
~
Приех я.
Взех я.
Стиснах я.
Плувах
и летях с нея.
~
В скали се разбих.
Изживях я.
От гласове външни
я скрих.
И в мен я заших.
~
Зряла, но нежна.
Гореща,
но ледено снежна.
Подредена.
И небрежна.
~
Дива,
плачеща
и искрена,
като дете.
~
Със страст 
ме поглежда.
Хем ме води.
Хем ме подвежда. 
И ме зове.
~
Неясен шев.
С тънка прежда.
Картите ми подрежда.
Жокерите покри.
И гнездо с мене сви.
~
Заши стари бримки.
Пусна нови примки.
~
И крилете
разтворени ми държи.
Сочи небето.
Учи ме
как се лети.
И над мен бди.
~
Погали ме.
Приспа ме.
Прошепна ми 
вълшебна басня.
И с прегръдка
нежна ме зави.
~
Със знатна нишка
в съня ми,
златна мрежа плете. 
И завети чете.
~
Търси се.
Не се намира.
До мен се допира.
Целува ме с любов.
До болка ме захапва.
~
Високи кули ни строи.
Напуска ги.
И ги руши.
~
Връща се с плач
от крещящ здрач.
И се сгушва сломен, 
пак до мен.
~
Със затворени очи
срещу луната вие.
Тъжен елексир пие.
~
За тъмното 
и стари звукове
се оглежда.
Затваря също 
мойте очи.
И ми шепти.
~
"Чуваш ли?
Не искам светлина...
В тъмнината със роден.
От пепел 
се преражда
всеки мой ден.
~
От въглените под 
нозете ми 
белязан съм
и съм уморен.
Мрачен сън. 
Остави ме!
~
Искам да те почувствам...
Но съм много
наранен.
~
Бягай от мен!
Пази се от мен!
Имам друг път.
Не е тук.
~
Искам да те съхраня.
Запази се за друг.
Ще изчезна. 
Тръгвам.
За малко ме
прегърни.
Ела тук!
Остани с мен.
Остани!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© D. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти!
  • Интересно... Гергана... личи си, че си сценарист... има драма, любов, развръзка. Сполучливо е и... в поетичен стил... Хареса ми!
  • Откъде тази енергия, да пишеш коментар, за нещо, което не си чел.. ?
  • Прочетох само началото и края. Теб как не те домързя да го напишеш цялото?

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...