Остани си -
път без посока,
стена без опора,
часовник без стрелки,
но за мене само забрави.
Остани си -
дъх без сила,
вик без мира*,
стон без ласка мила,
но мене само ти не искай.
Остани си -
стих без рима,
песен без ритъм,
мелодия без ноти,
но след мен не тичай... Моля....
До тебе бях,
до неотдавна....
Сама се будех и заспивах,
като кукувица без стряха.
Просто ме остави да си поплача.
01.07.2014 година
Галина Петрова Данкова
© Галина Данкова Всички права запазени