катеринарина (Катя)
331 972
14.03.2008 г., 10:31 ч.

Остарели мускетари 

  Поезия
1313 0 14

Душите на самотните китари,

които върху белите скамейки,

засмени дългокоси мускетари

прегръщаха под върбовите вейки...

сега се лутат в ъглите на времето,

в олющената цветност на телата си,

из струните, чиито трели шеметни

родиха революции. И в патоса

на хипита с разголена любовност,

те бяха инструмент на свободата им -

и носеха с безбожно смела гордост

протритите следи от колената им.

И пиеха под слънцето, в тревата,

сред дъх на разцъфтели маргарити

екстазната им смърт. За свободата.

Наивния им хъс. Срещу войните.

Не както всяка младост отлетяла...

Болят по-силно хлабавите струни!

На всяка позабравена китара,

просмукана с мелодии и думи...

Душите на самотните китари,

незнайно как са още оцелели.

Навярно като гузна болка, стара...

На бяла пейка. В нечии колЕне.

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??