Остарели мускетари
Душите на самотните китари,
които върху белите скамейки,
засмени дългокоси мускетари
прегръщаха под върбовите вейки...
сега се лутат в ъглите на времето,
в олющената цветност на телата си,
из струните, чиито трели шеметни
родиха революции. И в патоса
на хипита с разголена любовност,
те бяха инструмент на свободата им -
и носеха с безбожно смела гордост
протритите следи от колената им.
И пиеха под слънцето, в тревата,
сред дъх на разцъфтели маргарити
екстазната им смърт. За свободата.
Наивния им хъс. Срещу войните.
Не както всяка младост отлетяла...
Болят по-силно хлабавите струни!
На всяка позабравена китара,
просмукана с мелодии и думи...
Душите на самотните китари,
незнайно как са още оцелели.
Навярно като гузна болка, стара...
На бяла пейка. В нечии колЕне.
© Катя All rights reserved.
