Остарявам
Остарявам, а съм сам-самичък,
говоря, пиша празни думи за любов,
нали съм много, много умничък и сладък,
а от самотата чак мий лошо до припадък
Но той, животът, не е като да пропишеш некви рими,
това ти отговорност, вярност и любов са трудни за устискване.
Аз почвам утре четиридесет и пет години,
а нямам нищо... ни любов, ни... думи.
Остарявам, а животът заминава,
на крайната спирка ще сляза, но сам,
обичах много, а те така и не разбраха,
животът е този, който ние сами си изберем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Тодоров Всички права запазени
