KRONOS.1 (Борислав тодоров)
117 500
5.03.2017 г., 17:39 ч.

Остарявам 

  Поезия » Хумористична
345 0 5

Остарявам, а съм сам-самичък,

говоря, пиша празни думи за любов,

нали съм много, много умничък и сладък,

а от самотата чак мий лошо до припадък

 

Но той, животът, не е като да пропишеш некви рими,

това ти отговорност, вярност и любов са трудни за устискване.

Аз почвам утре четиридесет и пет години,

а нямам нищо... ни любов, ни... думи.

 

Остарявам, а животът заминава,

на крайната спирка ще сляза, но сам,

обичах много, а те така и не разбраха,

животът е този, който ние сами си изберем.

© Борислав тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чувствата са на приливи и отливи, така че не бързай да се отписваш. Поздрави!
  • Човек, който е обичал, не е живял напразно... не е важно да имаш тялом някой до себе си, а да можеш да обичаш и да си дал любов... https://www.youtube.com/watch?v=BP7WGKWPZKg
  • М исля, че до крайната спирка има много време и ще срещнеш желаната жена.
  • Самотата е болка. Благодарение на тази болка се научаваме да ценим. Тя може да ни научи на неща, които по друг начин няма как да разберем. Надявам се скоро да срещнеш и споделената любов. Поздравления за стихотворението! Да си жив и здрав!
  • Не бъди тъжен, тя, самотата, е временно явление-ще отмине, вярвам. И друго ще дойде. Жив и здрав бъди!!!
Предложения
: ??:??