Остаряваш, любов
ОСТАРЯВАШ, ЛЮБОВ
Видя ли? Нашта, лудата любов
не тича по пътека през морето.
Не гони вятър, нито автостоп,
седи си вкъщи, чопли си нослето.
Тя видимо наддава в пеньоар
износен, с жълта ролка на главата.
Погубва си фантазията, чара.
Аха да се разшета със метлата.
Подремва сладко в топлия фотьойл,
не се помръдва, мъдро остарява.
Михал ли? Боже, на екрана бол
любови, страсти, сериална плява.
Судоку грабва всичките ѝ мисли,
без жал захвърля стария роман.
До хепиенда кой ще ни разлисти?
Оставаш там, на страничката. Сам.
А аз съм тук – на букви разстояние.
Шансон... И гълъб в чашка от кафе...
Виж, смешната ѝ ролка е в сияние...
Ела, Любов! Прескачaй редове!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
