Ilis (Алина Стоянова)
113 3581
Jul 5, 2014, 4:41 PM  

Остаряваш, любов 

  Poetry
1208 0 18

      ОСТАРЯВАШ, ЛЮБОВ

Видя ли? Нашта, лудата любов
не тича по пътека през морето.
Не гони вятър, нито автостоп,
седи си вкъщи, чопли си нослето.

Тя видимо наддава в пеньоар
износен, с жълта ролка на главата.
Погубва си фантазията, чара.
Аха да се разшета със метлата.

Подремва сладко в топлия фотьойл,
не се помръдва, мъдро остарява.
Михал ли? Боже, на екрана бол
любови, страсти, сериална плява.

Судоку грабва всичките ѝ мисли,
без жал захвърля стария роман.
До хепиенда кой ще ни разлисти?
Оставаш там, на страничката. Сам.

А аз съм тук – на букви разстояние.
Шансон... И гълъб в чашка от кафе...
Виж, смешната ѝ ролка е в сияние...
Ела, Любов! Прескачaй редове!
 

© Алина Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво, Алина, свежо... Но си "изяла" една буква накрая -
    "...Прескачй редове!"...
  • Казват, че само несподелената любов е вечна, всяка друга е нетрайна,
    не знам дали наистина е така, но ми се иска да вярвам, че любовта има
    различна красота в различните свои сезони... И любовта си има пролет, лято, есен, зима, така както в човешкия живот ги има същите тези сезони. Всеки един от тях си има своето вълшебно очарование и своята вълшебна сила. Много ми хареса стиха ти! ПОЗДРАВИ!
  • Много ми хареса...
  • Много са ми на сърце и текстът, и музиката, и изпълнението!
    Благодаря ти, Светле!))
  • Пак съм тук!!
    http://vbox7.com/play:99231cd3
  • Прекрасен е стихът ти, Алина! Браво!
  • Добре си ми дошла, Мария, безкрайно ме радва присъствието ти тук!
  • При твоите стихове е наистина чудесно! Тази вечер съм ти гостенка и това ме прави щастлива!
  • И аз благодаря за милите коментари!
  • Нежната ирония, с която я обгръщаш, тихата печал, с която я поливаш, нетърпението, с което я очакваш, никак, ама никак не говори за застаряването й, напротив - прави я желана и млада твоята любов.
  • Мил стих!Поздрав
  • Ако съпрузи бяха Ромео с Жулиета,
    каква ли любовта им след време би била?
    Дали все тъй велика да я опише Шекспир
    или пък монотонна,безцветна и сама...

    Благодаря за удоволствието, Алина.Бях забравила колко уютно е при теб.
  • Леко тъжничко и много приятно поднесено!
    Поздравче!
  • Тук следва да се отговори с класическия стих на Робърт Бърнс: "...Каквато искаш ти бъди, но само да си жива...!
    Една мекота излъчва това стихотворение, Алина. И провокативна печал.

    Поздравление за хубавото стихотворение!

    Твой: Младен Мисана
  • Чаровно и мило!
  • Много ми хареса!!!
  • Има нещо много мило в остаряването заедно
Random works
: ??:??