ИнаКалина
523 11421
24.07.2021 г., 23:00 ч.  

Остава са́мо 

  Поезия » Любовна
612 9 9

Умира в човката на синя чапла Юли,

взел плячката ни – гладен залез.

Потъвайки в блатата,

недочакал

от лунна пита да опита залък.

Момиче съм

за спомен и за сбогом,

а кожата ми –  бледонежна риза.

Нощта е най-обикновена (слава богу!)

рисува с мрака в сенките на рози.

Звезда от захар –

пръкнало чираче на утринта –

по-малко да ми загорчи…

ти остани преди да се разплача,

за още мъничко, така. Да помълчим.

… Тя ще мълчи.

Но аз не мога, честно!

Нали ме знаеш – дръзка, непозната,

а после ще броя дори до четири

от другата страна на тишината.

Ако не тръгнеш –

аз ще си отида! Не искам,

не – не искам да порасна.

Небето питай и дъжда притихнал.

Остава само те да са съгласни.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти за хубавите думи, Ангеле!
  • Във тази нощ със думите ти ще остана...
    Стихът ти светлина на фар - тъй ярко свети!
    Душата ми крещи - кървяща рана!
    Но красотата е пътека за поети.

    Благодаря за красивата, сладка поетична "болка" от стиха ти, Ина!
  • Благодаря ви, че прочетохте!
  • ❤
  • "Момиче съм за спомен и за сбогом"...
  • Много сме непорасналите ❤️
  • А аз се чудех къде се изгуби - тя на лИбоФ го ударила. И песни...
  • Не искам и аз да порасна, Красе. 💜
  • Много интересни образи, Краси, насладих се.
Предложения
: ??:??