Умира в човката на синя чапла Юли,
взел плячката ни – гладен залез.
Потъвайки в блатата,
недочакал
от лунна пита да опита залък.
Момиче съм
за спомен и за сбогом,
а кожата ми – бледонежна риза.
Нощта е най-обикновена (слава богу!)
рисува с мрака в сенките на рози.
Звезда от захар –
пръкнало чираче на утринта – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up