angelmilev (Ангел Милев)
295 520
23.07.2019 г., 23:48 ч.  

Оставам 

  Поезия » Друга
794 1 5

Не събирай красивите спомени в кош -
те са вятърът който ще милва косите,
те звездите са в тъмната тягостна нощ,
те са пламъци луди горящи в очите!

 

Не унивай от някой, щом с теб е бил лош,
той не може насила мечтите да вземе!
И сърцето дори и прободено с нож
по пътя си радостен пак ще поеме.

 

Да, дълбока е тъмната тягостна нощ
и тежи на плещите ми грубото време!
Но заражда се в спомена новата мощ
и душата очиства от тежкото бреме!

 

Грубостта ще пречупи ли в теб Добротата?
Ще убие ли полета на мисълта?
Тя остава да свети дори в самотата...
И с Надежда отново спасява света!

 

Аз оставам! Изтича от мене водата
с която измих пак от мене калта!

 

Подарявам ръцете, сърцето, главата
на Тази с която съм цял в Любовта!

 

/Писано по Вдъхновение и с незаменимата помощ на невероятната Златина Тодорова./

© Ангел Милев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??