Оставам
Не събирай красивите спомени в кош -
те са вятърът който ще милва косите,
те звездите са в тъмната тягостна нощ,
те са пламъци луди горящи в очите!
Не унивай от някой, щом с теб е бил лош,
той не може насила мечтите да вземе!
И сърцето дори и прободено с нож
по пътя си радостен пак ще поеме.
Да, дълбока е тъмната тягостна нощ
и тежи на плещите ми грубото време!
Но заражда се в спомена новата мощ
и душата очиства от тежкото бреме!
Грубостта ще пречупи ли в теб Добротата?
Ще убие ли полета на мисълта?
Тя остава да свети дори в самотата...
И с Надежда отново спасява света!
Аз оставам! Изтича от мене водата
с която измих пак от мене калта!
Подарявам ръцете, сърцето, главата
на Тази с която съм цял в Любовта!
/Писано по Вдъхновение и с незаменимата помощ на невероятната Златина Тодорова./
© Ангел Милев All rights reserved.
