Оставане
Оставям ти пътечка да ме водиш,
да бягаш с мен във абсолюта,
с човешка метаморфоза
да правиш чист контура...
Оставям ти видение да следваш,
да пълниш липсващите части
и ваеш нежни силуети,
в хармонично цветни вази.
Оставям ти сълза...
С целувка да попиеш...
Оставам не сама...
На своето "бесило"...
(Провокирано - първо от коментара на Весела Йосифова към "Златно бесило" на
Николай Стойчев и самото проникновено стихотворение - с благодарности!)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
