Оставаш забравен почти...
Оставаш забравен почти...
и почти те изстрих от съня...
Разбивам на капки всички мечти,
но знам, дори така ще се раня...
Оставаш забравен, нали?
А вънка студено и снежно
моята болка все още вали
и те гали с ръката ми нежно...
Оставаш забравен сега,
а зимата слива се с мене
и аз съм блясъкът вече в снега
и във вятъра моят глас стене...
Оставаш забравен, помни!
От съня си изстрих те почти,
а другата пролет, знам, ще рани
сърцето ми ледно... всички мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени
