Dec 27, 2007, 1:35 PM

Оставаш забравен почти...

  Poetry
1.6K 0 5

Оставаш забравен почти...

и почти те изстрих от съня...

Разбивам на капки всички мечти,

но знам, дори така ще се раня...

 

Оставаш забравен, нали?

А вънка студено и снежно

моята болка все още вали

и те гали с ръката ми нежно...

 

Оставаш забравен сега,

а зимата слива се с мене

и аз съм блясъкът вече в снега

и във вятъра моят глас стене...

 

Оставаш забравен, помни!

От съня си изстрих те почти,

а другата пролет, знам, ще рани

сърцето ми ледно... всички мечти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...