Остават цветята
Поръча да не плача, като тръгваш.
За края си незнайно как разбра...
Че жив си, че те има се залъгвам
и търся те в цъфтящите цветя.
Сега садиш ги в райската градина,
а някога на мен ги подари.
Уханието пазя им, любими...
Сам Бог такава хубост оцени.
Очаквам всеки миг да се завърнеш,
щом хлопне тихо пътната врата,
с усмивка нежна пак да ме прегърнеш,
но няма те. Отнесе те смъртта.
Не мога и не искам да повярвам!
Опива ароматът на нощта,
както тогава... Толкова отдавна
вървяхме с теб през цветната леха...
Дано щастлив си. Ангел бял във полет...
За мен остават нашите цветя.
Чрез тях ще се завръщаш всяка пролет
с най-живата любов от вечността.
За края си незнайно как разбра...
Че жив си, че те има се залъгвам
и търся те в цъфтящите цветя.
Сега садиш ги в райската градина,
а някога на мен ги подари.
Уханието пазя им, любими...
Сам Бог такава хубост оцени.
Очаквам всеки миг да се завърнеш,
щом хлопне тихо пътната врата,
с усмивка нежна пак да ме прегърнеш,
но няма те. Отнесе те смъртта.
Не мога и не искам да повярвам!
Опива ароматът на нощта,
както тогава... Толкова отдавна
вървяхме с теб през цветната леха...
Дано щастлив си. Ангел бял във полет...
За мен остават нашите цветя.
Чрез тях ще се завръщаш всяка пролет
с най-живата любов от вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
