14 нояб. 2008 г., 15:28

Остават цветята 

  Поэзия
789 0 14
Поръча да не плача, като тръгваш.
За края си незнайно как разбра...
Че жив си, че те има се залъгвам
и търся те в цъфтящите цветя.

Сега садиш ги в райската градина,
а някога на мен ги подари.
Уханието пазя им, любими...
Сам Бог такава хубост оцени.

Очаквам всеки миг да се завърнеш,
щом хлопне тихо пътната врата,
с усмивка нежна пак да ме прегърнеш,
но няма те. Отнесе те смъртта.

Не мога и не искам да повярвам!
Опива ароматът на нощта,
както тогава... Толкова отдавна
вървяхме с теб през цветната леха...

Дано щастлив си. Ангел бял във полет...
За мен остават нашите цветя.
Чрез тях ще се завръщаш всяка пролет
с най-живата любов от вечността.

© Вики Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??