Остави ме на вятъра, той знае как да ме помилва.
Остави ме на лятото, то знае как да ме стопли.
Остави ме на бурята, тя към мен е благосклонна.
Остави ме на птиците - да не умират сами.
Остави ме на мрака, аз пак ще те чакам.
Остави ме на звездите, на луната, на земята, ако щеш.
Изстинала и бяла като сняг.
Остави ме на Света, той няма да ме спре.
Но останеш ли при мен, да, останеш ли до мен... ще те обичам винаги.
© Ивона Иванова Всички права запазени