Остави ме на вятъра, той знае как да ме помилва.
Остави ме на лятото, то знае как да ме стопли.
Остави ме на бурята, тя към мен е благосклонна.
Остави ме на птиците - да не умират сами.
Остави ме на мрака, аз пак ще те чакам.
Остави ме на звездите, на луната, на земята, ако щеш.
Изстинала и бяла като сняг.
Остави ме на Света, той няма да ме спре.
Но останеш ли при мен, да, останеш ли до мен... ще те обичам винаги.
© Ивона Иванова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
