Остави ме на вятъра, той знае как да ме помилва.
Остави ме на лятото, то знае как да ме стопли.
Остави ме на бурята, тя към мен е благосклонна.
Остави ме на птиците - да не умират сами.
Остави ме на мрака, аз пак ще те чакам.
Остави ме на звездите, на луната, на земята, ако щеш.
Изстинала и бяла като сняг.
Остави ме на Света, той няма да ме спре.
Но останеш ли при мен, да, останеш ли до мен... ще те обичам винаги.
© Ивона Иванова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
