Остави ме сама!
Довчера на бога се молех за твоята обич. А днес теб умолявам да ме пощадиш. Остави ме на мира със твоите клетви, cъс тез обяснения и горещи молби! Не виждаш ли- обичта вече я няма във мене. Oтдавна изчезна, изпари се, умря. Не можеш я върна ни с нежност, ни с думи. Преди беше силна, но я няма сега. Не се опитвай да изкупваш куп минали грешки! Нима е нужно на някого всичко това? Довчера на бога се молех за твоята обич. Днес теб умолявам- остави ме сама! | |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Вергова Всички права запазени
