Mariq_Vergova (Мария Вергова) Mariq_Vergova (Мария Вергова)
30 109
Oct 18, 2008, 1:04 PM

Остави ме сама!

  Poetry » Love
877 0 4
 

Довчера на бога се молех

за твоята обич.

А днес теб умолявам

да ме пощадиш.

Остави ме на мира

със твоите клетви,

cъс тез обяснения

и горещи молби!

Не виждаш ли-

обичта вече я няма във мене.

Oтдавна изчезна,

изпари се, умря.

Не можеш я върна ни с нежност,

ни с думи.

Преди беше силна,

но я няма сега.

Не се опитвай да изкупваш

куп минали грешки!

Нима е нужно на някого

всичко това?

Довчера на бога се молех

за твоята обич.

Днес теб умолявам- остави ме сама!

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Вергова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0