Без болка любов няма,
без сълзи обичта не върви...
Само истински, които обича,
може да рони такива горчиви сълзи.
Поглеждам небето и знам,
че без причина те чакам - ти си там...
Ти си с нея или сам... Не знам.
Знам само, че жива ме крепи
спомена за вкуса на твоите устни,
спомена за красивите ни дни...
Знай, в сърцето ми до край оставаш само ти!
Страх ме е обаче от спомена за истината...
за това, че не си в страната,
а далеч... далеч от мен,
далеч от всичко случващо се в моя ден.
С друга си сега,
не знам защо, но предаде любовта.
Това мога да ти го простя,
но нея ще запомня...
Не ти пожелавам сълзите си,
не ти пожелавам болката си...
Пожелавам ти само да осъзнаеш
колко неща за любовта не знаеш
и дълбоко да се каеш,
да те измъчва мисълта, че ме остави сама на брега...
Знай, че дори след вече 3 години, аз
помня всичко случило се между нас...