Мъчително отхвърлих любовта
и доброволно се отрекох от живота.
Така и не можах да продължа
борбата тъй безжалостно жестока.
А времето… безмилостно бе то,
за нас оказа се оскъдно на стремежи.
И питаш ме отново ти защо
отказах се от нашите копнежи.
Прости, че не успях да издържа –
така неумолимо времето течеше.
Не можех любовта да задържа,
макар че все към тебе ме влечеше.
Реших да те оставя да летиш,
а аз да спра с любов да се заричам.
На друга обич ти да посветиш…
оставих те.., защото те обичам!
Веси_Еси (Еси)
© Еси Всички права запазени