Jan 16, 2017, 12:48 PM

Оставих те, защото те обичам

  Poetry » Love
7K 66 122

Мъчително отхвърлих любовта

и доброволно се отрекох от живота.

Така и не можах да продължа

борбата тъй безжалостно жестока.

 

А времето… безмилостно бе то,

за нас оказа се оскъдно на стремежи.

И питаш ме отново ти защо

отказах се от нашите копнежи.

 

Прости, че не успях да издържа –

така неумолимо времето течеше.

Не можех любовта да задържа,

макар че все към тебе ме влечеше.

 

Реших да те оставя да летиш,

а аз да спра с любов да се заричам.

На друга обич ти да посветиш…

оставих те.., защото те обичам!

 

Веси_Еси (Еси)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...