Оставял ли си лампата да свети
Оставял ли си лампата да свети късно вечер?
Но не защото чакаш на вратата да се звънне...
А просто ей така, да я прогониш надалече
тъмата непрогледна, дето вътре в теб и вън е?
Оставял ли си лампата да свети без да искаш,
съдбата сякаш точно тъй в момента е решила?
Та някой пътник уморен, поел на друма риска,
за своя дом да си припомни и да вземе сила...
Оставял ли си лампата да свети посред буря -
напук на всяка мълния, процепила безкрая?
Та Господ да забрави, че е тръгнал да разтуря
света човешки и обратно да си иде в рая...
Оставял ли си лампата да свети ярко нощем?
В море от грижи давим се, а приливът е близко.
Маяк потребен е за онзи, дето храбро още,
макар изгубен, дири своя бряг и своя изход...
Оставял ли си лампата да свети като факел,
но не от страх от зли чудовища и таласъми...
А в паника, че някой път, сполука недочакал,
животът ще пропусне някак в тебе да осъмне?
Оставял ли си лампата да свети най-нахално,
с надежда самотата от ума ти да изтръгне?
Така е, скъп е токът... Но нима ще е фатално
веднъж да дойде някой, дето няма да си тръгне?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
Благодаря за хубавите думи на всички!
