Jun 26, 2022, 2:00 PM

Оставял ли си лампата да свети 

  Poetry » Other
1249 11 18

Оставял ли си лампата да свети късно вечер? 

Но не защото чакаш на вратата да се звънне...

А просто ей така, да я прогониш надалече

тъмата непрогледна, дето вътре в теб и вън е?

 

Оставял ли си лампата да свети без да искаш, 

съдбата сякаш точно тъй в момента е решила? 

Та някой пътник уморен, поел на друма риска,

за своя дом да си припомни и да вземе сила... 

 

Оставял ли си лампата да свети посред буря -

напук на всяка мълния, процепила безкрая? 

Та Господ да забрави, че е тръгнал да разтуря

света човешки и обратно да си иде в рая...

 

Оставял ли си лампата да свети ярко нощем? 

В море от грижи давим се, а приливът е близко. 

Маяк потребен е за онзи, дето храбро още, 

макар изгубен, дири своя бряг и своя изход...

 

Оставял ли си лампата да свети като факел, 

но не от страх от зли чудовища и таласъми...

А в паника, че някой път, сполука недочакал,

животът ще пропусне някак в тебе да осъмне?

 

Оставял ли си лампата да свети най-нахално, 

с надежда самотата от ума ти да изтръгне? 

Така е, скъп е токът... Но нима ще е фатално

веднъж да дойде някой, дето няма да си тръгне?

© Пепа Петрунова All rights reserved.

“Оставял ли си лампата да свети…?“
П. Петрунова
Оставяла съм лампата да свети късно вечер,
без да очаквам ненадейни гости.
Дълбоко нейде в мен път си проправя глетчер, ...
  419 
Оставяла съм лампата да свети нощем,
не защото чакам на вратата да се звънне...
да виждам светлината как бродира гоблен
с конци от мисли, преди вън да съмне.
А лампата ми често свети без да искам, ...
  597 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Със сигурност ще те намери, а може би вече е Благодаря за хубавите думи на всички!
  • Спя на светната лампа от години. Не защото ме е страх от тъмното, а защото надеждата си търси светлината. Така, както си търси пътя. Може пък и да ме намери.
    Сърдечни поздрави за великолепните редове
  • !!!
    Оставял ли си лампата да свети посред буря -
    напук на всяка мълния, процепила безкрая?
    Та Господ да забрави, че е тръгнал да разтуря
    света човешки и обратно да си иде в рая...
  • Светло ми стана!
  • Браво!
    Много хубаво пишеш!
  • Трогната съм от думите ви и благодаря!
  • Изключително важна тема, много добре развита , засяга душата в много аспекти. Дълбоко и проникновено! Поздравления, Пепа! Продължавай все така!
  • Мъдро и силно. Даваш възможност на всеки изгубил се, да се намери, чрез светлината. Всеки има нужда от помощ, макар и само ориентир в пътя му, както е твоята светната лампа! "Пепи, прекрасно написано и изпълнено с мъдрост! Поздравявам те!
  • Страхотна идея. Браво, Пепи!
  • Много ми хареса.
  • Радвам се, че сте тук
  • Беше удоволствие за мен. Благодаря!
  • Много ми хареса
  • Оставям я... Дори не знам защо.
    (навярно старческа разсеяност ме гони)
    но вече знам: ще привлека поток
    от гости позитивни електрони....
  • Чудесен стих, страхотно надграждане!
  • Тази светната лампа отдавна ми мига в главата, най-накрая доби някаква форма Благодаря ви, Тони и Мери!
  • Оставям я, напук на всякакви цени,
    Така като дете страха от тъмно пъдех.
    В душата всички сенки със блясък да смени,
    не искам те докрай за мен да са присъда.

    Пепииии, колко мисли събуди в мен с това стихотворение! Благодаря ти! ❤️
  • Браво, Пепи! Настръхнах при финалната строфа! Остави лампата си, за да осветява пътя ни през перипетиите!
Random works
: ??:??