Остров на забравата
Вали по ноемврийски. Бавно.Тъжно.
Едно уиски и самотна вечер.
Отдавна свикнах с облаци и дъжд.
(Потопите дори не ми и пречат.)
Отвикнах някак си да ме боли
от жлъчни думи и от хорско мнение.
Научих се на тежки зими и мъгли.
И есени в душата - (по рождение.)
Измислям си красиви неспокойствия.
Сънят ми е задрямал под прозореца.
На болката причува ми се, воят ѝ -
ранена без вълка си, лунна бродница...
Не свършва без дъжда и тази приказка.
Отмива любовта ми до удавяне.
Не зная плуваш ли към мен? Дали си близко,
но мога да съм остров за забравяне...
Danny Diester
(Стихопат.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
