diesto (Данаил Антонов)
977 523
18.11.2019 г., 0:29 ч.

Остров на забравата 

  Поезия » Любовна, Философска
416 2 3

Вали по ноемврийски. Бавно.Тъжно. 

Едно уиски и самотна вечер. 

Отдавна свикнах с облаци и дъжд. 

(Потопите дори не ми и пречат.) 

Отвикнах някак си да ме боли 

от жлъчни думи и от хорско мнение. 

Научих се на тежки зими и мъгли. 

И есени в душата - (по рождение.) 

Измислям си красиви неспокойствия. 

Сънят ми е задрямал под прозореца. 

На болката причува ми се, воят ѝ - 

ранена без вълка си, лунна бродница... 

Не свършва без дъжда и тази приказка. 

Отмива любовта ми до удавяне. 

Не зная плуваш ли към мен? Дали си близко, 

но мога да съм остров за забравяне... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??