Остров на забравата
Вали по ноемврийски. Бавно.Тъжно.
Едно уиски и самотна вечер.
Отдавна свикнах с облаци и дъжд.
(Потопите дори не ми и пречат.)
Отвикнах някак си да ме боли
от жлъчни думи и от хорско мнение.
Научих се на тежки зими и мъгли.
И есени в душата - (по рождение.)
Измислям си красиви неспокойствия.
Сънят ми е задрямал под прозореца.
На болката причува ми се, воят ѝ -
ранена без вълка си, лунна бродница...
Не свършва без дъжда и тази приказка.
Отмива любовта ми до удавяне.
Не зная плуваш ли към мен? Дали си близко,
но мога да съм остров за забравяне...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.
