Острови в душата - 31

- Пристигнахме, да сваляме багажа,

завърши морската почивка кратка!

Делфина пак ще заведем на плажа

през есента, ти обеща ми, татко!

Росица се огледа и прекрачи

през пътната врата във двор с овошки.

А после спря във розов храст вторачена,

сред свитата на няколко кокошки.

- Комшиите се грижат, щом ни няма,

помагаме си кой с каквото може.

В апартамента зимата сме само,

от пролетта сме тука денонощно.

- Баща ми работилница си има,

обича да си дялка той с длетото.

- Така ли? О, Момчиле, заведи ме!

- Не съм ти казвал нищо аз, защото

разкъсвам се сред няколко проекта

и за изложба есента се стягам.

Покана от престижни архитекти

получих. Отговорно ще залягам.

Сега да влезем вътре, Роси мила,

аз вилата ни искам да покажа.

Дърветата, постройката ѝ скрили,

в невидима превръщаха я даже.

Но щом Момчил вратата ѝ отвори,

тя като камък скъпоценен светна.

На два етажа, спалните – отгоре

и подредена като дом кокетен.

- Ти имаш вкус, а и чистник голям си,

това не може никой да отрича!

- Научих се да ставам много рано.

Да чистя свикнах, вече и обичам! -

мъжът засмя се някак притеснено

и младата жена въведе в хола.

- На тебе стълби са ти забранени,

ела, седни удобно на фотьойла.

Росица, умилена до премала,

вълнението си реши да скрие.

- Сълзи ли пак в очите са изгряли?

О, нека пресушим ги, скъпа, ние!

Момчил над нея нежно се надвеси

и я прегърна с обич всеотдайна.

Целувката зад плътните завеси

видя и Поли от местото тайно.

. . . 

- Тук хладно става, близко е гората,

а нощите през юни са студени.

- Възглавница за мен ще е ръката

и топло ще ми бъде, щом си с мене...

Росица се стъписа, че изрече

слова към мъж, неказвани отдавна.

Защитния ѝ свян Момчил съблече,

за да покаже, че душата жадна

и тялото ѝ могат да пируват

при срещата си с неговите чувства.

И всяка клетка в него затанцува

със ритъм на любовното изкуство.

Усети, че върховната наслада,

стопирана до днес по ред причини,

разцъфна пак отново –  пъпка млада –

след дългата забрана през годините.

Когато през прозореца звездите

дъха си светещ поуспокоиха,

а вятър млад полъхна над горите

и всички страхове се изпокриха,

отпуснаха се струните звънящи,

кръвта мечтите песенно засрича.

С кристален звън на две небесни чаши

те дадоха обет да се обичат.

* * *

- Аз в моето легло съм днес! - Полина

помисли си и с тихи стъпки стана.

Извади чисти дрехи тя от скрина,

облече се и леко от тавана

по стълбата надолу взе да слиза,

със страх, че може някой да събуди.

Стъпалото изскърце, тя облиза

неволно устни, после се зачуди,

че още няма други ранобудни.

"Закуска аз за всички ще направя –

си каза после – няма да е трудно,

отлично знам, че мога да се справя!"

На долното стъпало с изненада

видя един до друг, че са заспали.

Момчил прегърнал бе жената млада.

Диванът беше тесен, но едва ли

това сънят спокоен бе смутило.

Сърцето детско радостно подскочи,

усети Поли, че ѝ стана мило

и бликнало от щастие поточе

по устните усмивка изрисува.

Край тях на пръсти стъпваше детето.

"Не ме усети никой, ми се струва!" -

помисли Поли и се скри в мазето.

След час и нещо Роси си събуди,

забравила, че е на място ново.

В стомаха пак усети пеперуди

и същото вълнение отново

с мъжа, очи отворил срещу нея,

тя изживя с нестихваща наслада.

Душата ѝ, започнала да пее,

напомняше, че беше още млада.

Момчил целуна устните ѝ сочни

и изведнъж за Поли си помисли.

Тогава стреснат от дивана скочи.

Детето бе започнало да чисти,

а в кухнята миришете на пица.

- Каква прекрасна изненада, дъще!

Щастлив ме правиш, миличка умнице,

а как ухае цялата ни къща!

- Събудихте ли се? О, да, готова

съм вече със закуската ни, тате!

Дори извадих аз покривка нова,

в средата сложих вазата с цветята!

Росица, зад гърба му всичко чула,

невярваща, учудена стоеше.

Сълзичката под дясната ѝ скула

забързано към бузата пълзеше.

Не знаеше дори какво да каже,

тя Поли към гърдите си привлече.

- Добре, че си без грим! Ще се размаже

и смешна щеше да си, Роси, вече! -

под формата на весела закачка

вълнението ѝ прикри Полина.

- Покривката е само малко смачкана,

но за ютия трябваше да мина

аз пак край вас със риск да ви събудя

и примирих се с минуса накрая.

Баща ѝ разцелува я възбудено:

- Съкровище си, дъще моя, зная!

Той бузките ѝ закачливо щипна

и в банята се скри да се измие.

- Аз вече ще сервирам! - Поли рипна. -

Чудесно ще си хапнем всички ние!

Следва: