Островръхчо и Заобленчо - 8
Детето влезе в двор с цветя и къща
голяма и със слънчева веранда.
Развеселено бе, сияйно всъщност,
и каза, че за тортата е гладно.
– Почакай, не започвай ти от края! –
с гальовен глас посмъмри го жената.
– Аз само торта искам! Не желая
пържоли и кюфтета! Тази дата
е моя и желанията всеки
е длъжен на часа да изпълнява!
Бащата се показа, но човекът
запита се: „Какво ли тука става?“
Синът му се затича за целувка
и коленете бащини прегърна.
„Дали ще го целуне без преструвка?“ –
Заобленчо от джоба му надзърна.
– Ах ти, рожденик мой и непослушко!
За всяко нещо ред си има, сине!
Цял ден жадува тате да те гушне
и без целувка няма как да мине!
Подарък ще получиш, ако мама
ти обещаеш винаги да слушаш!
– Послушен аз съм, тате! Днеска само
реших да е различно, че е скучно
команди чужди все да изпълнявам.
Повярвай ми – това ме уморява!
Но щом сгрешил съм, ви се извинявам!
Усетил, че момчето съжалява,
бащата взе го във прегръдка силна
и бузките му разцелува звучно.
А джобчето притиснато се килна
и знаеш ли какво след туй се случи?
От него изхвърчаха на земята
и островръх, и камък позаоблен.
Видяха те, че спусна се сестрата
към брат си и, макар да беше болна,
подаде му подаръка в кутия,
но нашите герои не видяха
какъв е той, защото бе в хартия
красива опакован. Не разбраха
дали позна го малкото момченце.
Към вкъщи незабавно се затича
усмихнатото до уши детенце.
Та кой човек подарък не обича!
– Каква ли торта малкият ще има? –
Заобленчо във мисли се унесе.
– Навярно е голяма! Четирима
не могат да я изядат. Чудесна
и с форма на кола е, предполагам! –
разпален Островръхчо сподели му.
– Че торти не ядеш, се обзалагам,
и на рожден ден, братко, и на имен!
Заобленчо се мушна под вратата
през дупката в пръстта, от кърт пробита.
– Почакай ме, след тебе идвам, брате! –
извика Островръхчо и опита
да мине, но връхчето си одраска.
Притисна се по-силно към земята.
Успя ли да се мушне, утре ясно
на теб ще стане. Време е децата
в леглата да си легнат и заспиват.
При вас аз пак ще дойда. Не плачете!
Любящи майки рожби да завиват
погалвайки им малките гръбчета.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
От какво ли не правиш велики истории, Мария! Многословно.Подробно.Развлекателно. Изпипано!! Да видим какво ще стане с това камъче!....Но ще коментирам по няколко епизода наведнъж, защото сте много, всички са писали много, очакват от мен думи много...А и явно това пак ще е дълга история и думите ми ако свършат?!...
Виждам, вече камъчетата са две.Виждам и, че пряката реч е вече повече...
Вече е тук и третото камъче- Търкулчо....Във всяка серия се виждат вече и поуки. Да си дават играчките на сестри или други ,да се извиняват.!
И пак се чудя, от къде и кога ти хрумват и идеите, музата ти ама хич не спи, мисля!!
Адмирации, Мария. -
Изключително много ме зарадва твоят син!🥰 Чудесно е, че е умник и така любознателен! Писах ти на лични, Живко.
-
На седем и половина, почти на осем, както казва той( в първи клас е).Ще ти кажа само, че като зачета тази история, зарязва плейстейшъна и се заслушва. А като свърша, иска следващата.Можеш да го видиш на профилната ми снимка. Очакваме деветата...
-
Чул те Господ, Живко, дано се случи и аз да се радвам на внуче!🥰 Все така добре ли приема историите от поредицата синът ти, на колко години е?
-
Благодаря ти, Мария, за пожеланията! Желая ти здраве, много здраве и тази година да се сбъдне мечтата ти, че да има на кой да четеш чудесните приказки, които твориш. Поздрави и от сина ми, днес му четох ,, втора серия " от историята.
-
Прозорлива е твоята внучка, Доче! Той наистина ще става по-добър и по-гладък! Много съм щастлива, че четете за камъчетата заедно!🥰
-
След прочита ме внучката попита:
- А няма ли след толкова търкаляне
да стане този Островръхчо гладък
и на Заобленчо съвсем да заприлича?
-
Знаеш болката и мечтата ми, Светулче – да имам и аз внуче... Наистина бих му чела с голямо удоволствие, само Бог да помогне това да се осъществи!🥰Благодаря ти!
-
За пръв път идваш на страничката ми, Живко, но толкова радост ми донесе с тази подробност, че синът ти слушал приказката като омаян! За мен е много важна обратнака връзка, а подобни думи ми пришиват крила и задвижват още повече вдъхновението ми! Искрено ти благодаря! Поздрави сина си от мен! Надявам се да задържа интереса му към написаното от мен и със следващите части от поредицата!
Честита Нова година на теб и на семейството ти!🥰 -
Честита да е новата 2025, да гушнеш и ти душичка, на която да четеш сладките си приказчици, Мария!
-
Преди малко я прочетох на сина ми. И той е събирач на камъчета..ама за него са диаманти и разни други скъпоценни. Слушаше като омаян. Предполагам, че от това по-голяма награда за теб няма..😍
-
И мен ме е омаяло! Тегли ме както кон каручка напред и не спира да ми разказва!🥰 Преди малко завърших следващата част и ѝ се радвам като дете, Стойчо! Жив и здрав да си и по детски любопитен през Новата година с неспирно вдъхновение!👍
-
Още колко подвизи ще има?Душата понякога от зримост:
живее в сънища безкрайно!О,детство мое,тъй омайно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много се зарадвах, че си ме посетила и коментираш детската ми поредица! Бъди здрава, а ние ще продължаваме да се гордеем с теб, защото ти си нашият умен старейшина и мъдрец на сайта, който много обичаме всички!🧡