Островръхчо и Заобленчо - 8
Детето влезе в двор с цветя и къща
голяма и със слънчева веранда.
Развеселено бе, сияйно всъщност,
и каза, че за тортата е гладно.
– Почакай, не започвай ти от края! –
с гальовен глас посмъмри го жената.
– Аз само торта искам! Не желая
пържоли и кюфтета! Тази дата
е моя и желанията всеки
е длъжен на часа да изпълнява!
Бащата се показа, но човекът
запита се: „Какво ли тука става?“
Синът му се затича за целувка
и коленете бащини прегърна.
„Дали ще го целуне без преструвка?“ –
Заобленчо от джоба му надзърна.
– Ах ти, рожденик мой и непослушко!
За всяко нещо ред си има, сине!
Цял ден жадува тате да те гушне
и без целувка няма как да мине!
Подарък ще получиш, ако мама
ти обещаеш винаги да слушаш!
– Послушен аз съм, тате! Днеска само
реших да е различно, че е скучно
команди чужди все да изпълнявам.
Повярвай ми – това ме уморява!
Но щом сгрешил съм, ви се извинявам!
Усетил, че момчето съжалява,
бащата взе го във прегръдка силна
и бузките му разцелува звучно.
А джобчето притиснато се килна
и знаеш ли какво след туй се случи?
От него изхвърчаха на земята
и островръх, и камък позаоблен.
Видяха те, че спусна се сестрата
към брат си и, макар да беше болна,
подаде му подаръка в кутия,
но нашите герои не видяха
какъв е той, защото бе в хартия
красива опакован. Не разбраха
дали позна го малкото момченце.
Към вкъщи незабавно се затича
усмихнатото до уши детенце.
Та кой човек подарък не обича!
– Каква ли торта малкият ще има? –
Заобленчо във мисли се унесе.
– Навярно е голяма! Четирима
не могат да я изядат. Чудесна
и с форма на кола е, предполагам! –
разпален Островръхчо сподели му.
– Че торти не ядеш, се обзалагам,
и на рожден ден, братко, и на имен!
Заобленчо се мушна под вратата
през дупката в пръстта, от кърт пробита.
– Почакай ме, след тебе идвам, брате! –
извика Островръхчо и опита
да мине, но връхчето си одраска.
Притисна се по-силно към земята.
Успя ли да се мушне, утре ясно
на теб ще стане. Време е децата
в леглата да си легнат и заспиват.
При вас аз пак ще дойда. Не плачете!
Любящи майки рожби да завиват
погалвайки им малките гръбчета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
